Фирмата просперира при инвестиции в мрежа за съхранение на данни
Категория: Съхранение на данни
Ваню Кръстев
четвъртък, 11 Октомври 2007 14:57ч
Много хора разбират предимствата на мрежовия достъп до необходимите им данни. Network Attached Storage (NAS) е един от методите за оптимизиране на мрежи за съхраняване на данни. Увеличаването обема на информацията и нарастващата необходимост от повече дискови и лентови масиви поражда появата на мрежите за съхранение на данни - Storage Area Network (SAN). За предимствата и недостатъците на двата метода, както и за тяхното приложение на пазара, разговарям с Владимир Каравелов, технически директор на ADSYS Group.
NAS или SAN – изборът зависи от финансовите възможности и квалификацията на хората # Storage технологиите разчитат на отворени системи
NAS е изключително лесен за интеграция метод за съхранение на данни и на практика се използва от всички. На пазара има решения, струващи под 300 долара, с 2 или 4 диска. Тези устройства просто се закачат в мрежата и започват да работят и дори предлагат някаква защита на данните. Недостатъкът на NAS е, че много трудно се разширява.
“При този тип изпълнение обикновено всички дискове са монтирани вътре в сървъра – пояснява Владимир Каравелов. - Това осигурява капацитет между 1 и 10 терабайта на сървър, като целият капацитет може да бъде до 20 терабайта. Но когато се запълни сървърът се налага да се закупува още един и после още един… В даден момент цялата система за съхранение на данни става много трудна за управление. Започват да се харчат неимоверни пари за системни администратори, които да я поддържат.”
Този метод за включване на системите за съхранение към сървърите не осигурява необходимата степен на готовност, гъвкавост, производителност и надеждност. За да посрещнат тези високи изисквания, технологиите в ИТ инфраструктурата рязко се преобърнаха в полза на един централизиран и отворен по функционалност модел – Storage Area Network (SAN).
Най-голямото предимство на SAN е гъвкавостта.
“Когато по мрежата за предаване на данни (LAN) текат огромни обеми информация, се налага внедряването на този тип съхранение. Технологията обединява гъвкавостта на мрежовата архитектура с принципа на централизираното съхранение на данните – казва Каравелов и добавя: “Това е като втора мрежа, дублираща първата, която обединява всички устройства за съхранение. По нея се предават не файлове на високо ниво, а само блокове от информация. Тя е много по-бърза, защото използва Fibre Channel (FC) протоколи и преносна среда, при която за разлика от IP върху Ethernet има гарантирано закъснение. При IP няма гаранция дали пакетът данни ще пристигне след една или десет милисекунди, докато при FC това може да бъде много точно изчислено. Затова и производителността на SAN е по-висока.”
SAN решенията за съхранение на данни са много по скъпи за изпълнение, отколкото NAS, заради много високата първоначална инвестиция. Но от там нататък SAN решението дава една по-добра гъвкавост и възвръщаемост на инвестицията след години. Технологията позволява да се закачват много устройства към SAN. “Това са основно storаge устройства, не само дискови, но и лентови или оптични библиотеки. При SAN могат да се направят много гъвкави решения за сървър при backup, където със специализиран софтуер данните да се записват директно върху storage без участието на сървъра. Когато имаш традиционна локална мрежа с един сървър, който архивира всички останали сървъри, се получава едно сериозно натоварване на мрежата”, категоричен е техническият директор.
В топологията на SAN могат да бъдат прикачени и storаge подържащи snapshot (моментна снимка). Чрез тях се прави
временно замразяване на данните.
Когато се променят данни върху този сторидж, те се записват на отделни места на дисковете. Сървърът има достъп до актуалните данни, а пък архивиращият сървър има достъп до старите, замразени данни. По този начин не е нужен престой, през времето на който да не се работи, за да се организира backup.
При SAN съществуват и други ефективни решения. При този тип съхранение на данни могат да се комбинират storage с по-голяма и по-ниска производителност. Първите могат да бъдат с Fibre channel, SCSI или SAS дискове и да работят със сървърите. В същото време backup може да се организира със SATA дискове. Тогава се реализира още едно от предимствата на SAN - един много бърз и един много евтин сторидж. Така в една и съща инфраструктура могат да участват storage с различни приложения.
“Недостатъкът на SAN е много високата цена. В нея се включва инвестиция в хардуер и специалисти. Защото в България има много малко хора, които разбират от тези технологии. Въпреки това може да се започне изграждане на инфраструктура с относително ниска първоначална инвестиция - от 10 до 30 хил. долара. Средните фирми вече започват да интегрират ERP системи, които изискват добра резервираност. Ако един database сървър с вътрешен сторидж излезе от строя, той трябва да се подмени, преинсталира и да се възстановят данните от архив, за да може фирмата отново да започне работа. Това в общия случай ще коства престой от няколко дни. Ако обаче имат един сървър, който е закачен към DAS (Direct Attached Storage), но с fibre channel или SAS интерфейс, впоследствие те могат да си направят един малък SAN с добавянето на втори сървър и закачването му към същия сторидж. Така се постига резервираност на системата. Тогава времето за възстановяване при крах на единия сървър може да бъде от няколко минути до няколко часа.”
Според изчисленията на пазарните наблюдатели
стандартът iSCSI заема все повече пазарен дял,
като разширява сегмента на SAN спрямо DAS и NAS решенията. FC ще продължи да държи първенството в големите SAN инфраструктури, iSCSI пробива бързо в малките и средните компании, където най-често се търсят удобство и ниски цени. Оказва се, че технологията предлага именно такъв бърз, ефективен и сравнително евтин метод за разгръщане на мрежови решения за съхранение на данни.
SAN организацията за съхранение на данни бе сред първите “изпитатели” на относително новия iSCSI интерфейс, чиито основни предимства като сравнително ниска цена и лесно внедряване почти моментално получиха признание. “iSCSI има грандиозни проблеми с производителността. На пръв поглед е много интересен, защото изглежда, че има първоначално много ниска инвестиция. Но искаш ли да направиш едно сериозно решение с него, започваш да купуваш Ethernet суитчове от по 10 000 долара и iSCSI карти, струващи 500-600 долара. За сравнение: една Fibre chanel карта струва около 800 долара. Ако ви трябва някакво решение за евтино съхранение на данни, без оглед на производителността, iSCSI е много добър вариант. Но на българския пазар проблемът е, че всички си мислят, че с едно евтино решение ще постигнат грандиозна производителност. Което определено е проблем и това идва от незнанието на инженерите.”
Все повече малки средни фирми ще
започнат да се оглеждат за iSCSI решения.
В Windows Vista има включен iSCSI протокол. Това означава, че с добавяне на iSCSI сторидж можеш да си направиш един малък SAN, базиран на Ethernet. iSCSI ще има все по-голям дял с навлизането на 10-гигабитовия Ethernet. Но той е все още скъп. Трябва да излязат евтини продукти за 10 гигабита върху меден кабел на разстояние до 100 метра и тогава iSCSI ще има един по-сериозен потенциал.
“Основната част от бизнеса ни е да правим NAS сървъри. Продаваме и SAN решения, но те за съжаление са много малко заради високата цена. Българският пазар е ориентиран изцяло към евтините решения. Много са малко клиентите, които дават пари, включително и чужди фирми, защото те са дошли в България, за да им е по-евтино, и не са склонни на една по-сериозна инвестиция. Предпочитат да имат пет сървъра и да назначат трима системни администратори, а не един, въпреки че това противоречи на тенденцията за покачване на цената на ИТ труда. Въпреки тази тенденция на фирмите продължава да им бъде изгодно. Те плащат 1500 - 3000 лева заплати, а това са 1500 евро – сума смешна на фона на възнаграждението на един квалифициран европейски инженер. Друг голям проблем на пазара е, че няма достатъчно обучени хора и много често се наблюдава изкуствено и неоправдано повишаване на заплатите без необходимата квалификация”, твърди Каравелов.
Съхранението на данни е
един от най-динамичните сегменти на пазара.
Там не се появяват на всеки три месеца качествено нови неща, но има един сериозен път на развитие. Технологиите са ясни от години.
“Ние сме една от малкото фирми, предлагащи алтернативни решения на големите мултинационални корпорации. Става въпрос за нисък и среден клас продукти. При високия клас никой не може да надмине ЕMC. Интересното при нас е, че можем да направим абсолютно отворена система - към нея може да се закачва оборудване не само от един производител. Това дава голяма свобода на избора. Предлагаме продукти на Infortrend, Emulex, Qlogic, LSI Logic, Brocade и др. Спокойно в момента продаваме между 10- и 40- терабайтови сториджи в малки SAN. В същото време разполагаме със специалисти и поддръжка от доставчиците за предварително одобряване на техническия проект и гарантиране на изискваните от клиента параметри“, аргументира се директорът и заключава:
„Най-големият клиент за SAN е държавата – системата на полицията, държавната администрация, но ние общо взето не сме ориентирани в този сектор, защото там съображенията за избор на доставчик далеч не са технически. Нашите клиенти са малки, средни и големи фирми. Всяка компания, която смята да разширява персонала си над 150-200 човека, има смисъл да планира изграждането на някакъв малък, базов SAN. Дали ще бъде само един сторидж с няколко сървъра, закачени към него, или пълна SAN инфраструктура със суитчове и всичко останало, е въпрос на конкретно техническо решение. Но въпросът е да се направи така, че да може да се разширява. Подобно решение винаги ще бъде по-добро за компанията след време.”
