Интелигентни технологии премахват откровените абсурди в онлайн рекламата
Александър Главчев
Tuesday, 23 June 2009 15:31ч
Доц. д-р Морис Гринберг
Засега у нас подобни разработки изглеждат много екзотично, докато в западните страни успешно се използват от хора с вродени или придобити нарушения в двигателната и нервната система - на практика те имат възможност да общуват само с очи. Разбира се, това далеч не е основното приложение на демонстрираната от HiLab разработка, но пък определено звучи най-хуманно, тъй като има потенциала да предостави на хора с увреждания възможност да живеят по-пълноценно.
Технологията, която позволява да се следи погледът на човек, намира комерсиално приложение в “изпробването” на реклами (как те се възприемат от потребителя и дали той правилно приема заложеното в тях послание). Също така с нейна помощ може да се анализира и подобри използваемостта на уеб сайтовете – посредством информацията от движението на очите може да се определи кое е най-интересното и атрактивно съдържание.
Принципът е следният - тъй като човешкото око е устроено така, че може да възприема цветен и фокусиран образ само в много малка област от полезрението, то прави голям брой неволеви движения към различни части от наблюдавания обект. Усещането, че виждаме пълноценна картина, всъщност е измамно и се създава след обработка на информацията в мозъка, като на практика включва сглобяване на много изображения. Този принцип позволява на машината, която следи погледа, да бъде изключително точна - времето, което човек гледа определено нещо, недвусмислено показва повишен интерес към него.
Преди няколко месеца на семинар на един от големите световни разработчици на софтуер за бизнес интелигентност SAS, организиран от SAGA Technology, бе представено едно изключително интересно решение за набиране на данни за ползването на уеб сайтове. При него специално написан Java скрипт следи движенията на мишката, тъй като е известно, че много хора поставят курсора върху мястото, което в момента четат или дори селектират интересни абзаци от текста. Ключовите думи от търсачката или даже непопълнен докрай формуляр за регистрация също дават парченца ценна информация. Събраните данни могат да се използват за представяне на точно определен продукт, съвпадащ с интереса на конкретния човек, като сайтът би могъл да бъде направен така, че да изведе пред очите му съответната реклама или нужното съдържание още при следващото опресняване. Това е изключително мощен маркетингов инструмент, тъй като позволява много прецизно насочване на рекламата, без да натрапва на клиента излишни предложения.
Лабораторията HiLab също предлага подобна разработка, но за нейния директор доц. д-р Морис Гринберг интересът на българските фирми към този род технологии засега е по-скоро слаб. Подобно отношение е странно предвид претовареността на интернет пространството с рекламни послания, понякога стигащи до откровени абсурди - отваряне на нови прозорци (т.нар pop-ups) или закриване на текста, тъй като някои банери се „активират” и „разтягат” по екрана, ако потребителят попадне с курсора върху тях. А в момента анализаторските компании по света се надпреварват да предричат възход на онлайн рекламата - веднъж поради световната криза и свиването на бюджетите и втори път поради естественото нарастване на потреблението на глобалната мрежа.
Според Гринберг целта на част от изследванията, които HiLab провежда, е да създава по-съвършени интерактивни интерфейси. По неговите думи се очаква конкуренцията в тази област да бъде много висока, тъй като това са системите на бъдещето, в което машините ще могат да възприемат перфектно речевите и физиологичните послания на хората. Подобно развитие най-вероятно ще доведе до постепенна промяна на сегашното разбиране и възприемане на компютъра като кутия с мишка и клавиатура и ще разшири броя на възможните начини за въвеждане на информация. Някои от тях ще са посредством по-естествени за човека методи на комуникация, което пък би позволило на машините да анализират поведението на хората. Разбира се, това са по-скоро бъдещи, макар и вероятно не чак толкова далечни технологии.
DSLL е първата „жива лаборатория” в България, създадена в София през есента на 2008 г. от консорциум от фирми и академични партньори, с основен фокус върху дигиталните медийни технологии. От ноември 2008 г. организацията е пълноправен член на European Network of Living Labs (ENoLL). Една от основните идеи на „живите лаборатории” е привличането на потребителите в процеса на създаване на продукти, която според Гринберг е директно свързана с дейностите по изследване на ползваемостта.
