Имат ли политическите възгледи биологична основа?

Категория: Наука
Светлин Светлинов
петък, 9 Ноември 2012 17:31ч

Имат ли политическите възгледи биологична основа?
Според научните изследвания изборът на американските избиратели е обусловен от вродените им черти на характера, а не от размишления върху политическите платформи на Ромни и Обама.
Джефри Флейк е републиканец, конгресмен от Аризона, бивш мормонски мисионер, закоравял консерватор. Но дори и от него никой не е очаквал предложението, което той направи през май, а именно да се съкрати с един милиард долара бюджета на Националния научен фонд на САЩ. За миг той стана символ на враг на учените и либералите, на войната на републиканците с науката.

За радост предложението не бе прието, но на другия ден той излиза с ново – да се забрани на Научния фонд да финансира политическите науки. Според него това е необосновано разхищение на парите на данъкоплатците. И това предложение е прието с 218 гласа за и 208 против. Всички „за“ без пет са на републиканци.

Защо обаче Флейк не харесва политологията? Оказва се, че раздразнението на републикаците не е срещу цялата политология, а само върхи частта, която се занимава с биологическите корени на политическите възгледи.

За първи път темата се появява през 50-те години на миналия век поради интереса към комунизма и фашизма. За да се обясни феноменът на тоталиризма възниква понятието „авторитарна личност“. Повечето специалисти обаче се съмнявали, че голям процент от населението може сериозно да приема една или друга идея, спускана отгоре, което спира интереса в тази посока.

Той се появява отново през 2003 г. след нашумялата статия „Политическият консерватизъм като мотивирано социално познание“. Авторите й обобщават десетки изследвания и правят извода, че характерните черти на идеологията на консерватизма като съпротива към промените, оправдаването на неравенството и т.н., са мотивирани от дълбоко вкоренена психологическа необходимост за справяне с неопределеността и заплахите. Учените дали доста непривлекателен портрет на човека консерватор - инертен, страхлив и нетърпим. Това обаче, според авторите, не означава, че консерватизмът е патологичен или е винаги погрешният възглед за нещата.

Не е трудно да се отгатне как са реагиралина десните политици и коментатори. "Не винаги! Какво облекчение! - иронизира един от журналистите. - Къде е сравнителното проучване на психологическите основи на либерализма." Накрая не особено изненадващо авторът стигна дори дотам, че обвинява учените в желание да дискредитират политически опоненти.

Може би тези атаки са станали причина други учени да се заемат да проверят правилността на своите колеги. Освен това по това време са изключително популярни проучванията върху несъзнаваните аспекти на човешката мисъл и поведение. Може би политическите възгледи и идеологията като цяло също не са продукт на съзнателно решение, а на вроден темперамент?
Последвалият поток статии почти без изключение потвърдждават изводите на първия труд.

Изяснило се например, че в домовете на консерваторите има повече предмети, свързани с реда – марки, календари, препарати за почистване, докато в къщите на либералите по-често се среща безпорядък и вещи, свидетелстващи за открито мислене – книги за пътешествия, принадлежности за рисуване, музика. Изследователите стигнали до извода, че това е израз на някои вродени черти и най-вече на откритост и съвестност – две от „големите пет“ черти за „измерване“ на личността, които имат силна генетична основа.

Консерватори стават хора по природа по-добре организирани, обичащи реда, предпочитащи привичен начин на живот, докато либерални възгледи приемат хора, които по рождение са любопитни, с творческа жилка и харесващи промените.

В резултат на това консерваторите повече от либералите предпочитат да се запознават с представители на своята раса, хетеросексуални хора и хора от върха на социалната стълба. А либералите обикновено не виждат проблеми в общуването със сексуалните и етническите малцинства, но любопитното е, че те също не са против да стават приятели с хора с висок социален статус.

Що се отнася до морала, то либералите се разстройват повече от чуждите страдания и неравенството, докато консерваторите ги дразни предателството на един от тях, липсата на уважение към властта и традицията, признаците на сексуална и духовна "нечистота". Открита е силна корелация между вижданията за морала с размера на определени области от мозъка.

На нивото на знанието и възприемането консерваторите се нуждаят от повече "когнитивна окончателност" – неопределеността трябва да се определи, двусмислеността - да се изясни. Либералите се наслаждават на самия процес на учене, на дискусиите и загатките.

За консерваторите светът е пълен с опасности. В един експеримент консерваторите по-често интерпретирали двусмисления израз на лицето от екрана като ядосан или заплашителни, отколкото тъжен или неутрален. В допълнение, те реагирали по-нервно на внезапен шум, ужасна или неприятна картина.

Либералите имат по-добър самоконтрол - в експеримент, в който било необходимо да се натиснете бутон, когато се появи едно изображение, но да се потисне импулса за натискане при едновременната му поява с второ, консерваторите се справили по-зле. В този случай при либералите по-активно работела предната кора на главния мозък, отговорна за познанието и самоконтрола. При тях в тази област е открито повече сиво вещество, което означава, че те го използват по-често, докато при консерваторите повече сиво вещество има в дясната амигдала на мозъка, свързана с реакцията при заплахата и силни емоции.

Що се отнася до генетиката, то още преди четвърт век, е установено, че еднояйчните близнаци са по-склонни да имат сходни политически възгледи, отколкото нееднояйчните. Сравнително наскоро започна търсенето на специфични гени, отговорни за либерализма и консерватизма. Установено е, че вариант на допамин рецепторен ген 7R DRD4 е свързан с жажда за новост и либерализъм.

Всичко това означава, че консерваторите и либералите са две различни племена, които не са разделени толкова по възгледи, колкото по темперамент и основна биология. Тези изводи естествено са подложени на отчаяни критики.

Въпреки че поправката на Флейк за изменение на бюджета ще се гледа едва през март, тя предизвика шок и възмущение и доста паника сред академичните среди. Те трябва да защитят правото си на свобода. Предложението на Флейк е опит да се политизира напредъкът на науката и технологиите. Може би част от изследванията наистина си струва да се разнообразят, но това не изключва вече откритото от психолозите. Не могат да се поправят грешки в науката (ако има такива) чрез отказ на финансиране.
Етикети: Барак Обама , наука , политология , Мит Ромни , консерватори , либерали , психология

Четете още:



Последни новини
Джони Деп се завръща на голям екран в емблематичната си ...
 
AOC представя най-бързият геймърски монитор с NVIDIA G-SYNC до момента. ...
 
Още един смартфон от богатото портфолио на Huawei вече е ...
 
Приложенията Word, Excel и Outlook вече могат да бъдат интегрирани ...



Най-четени