IBM търси разговор с държавата за прилагане на “умни” технологии
Да променим начина, по който живеем, правим бизнес и общуваме в страната е целта на IBM и глобалната й платформа “Интелигентната планета”. Чрез своите “умни” технологии компанията търси пътища за изграждане на по-добър и чист свят с ясното съзнание, че решенията на проблемите около нас не са по силите на отделна организация, а са общи.
“Поставили сме се си за цел да бъдем във всяко едно общество. Да го подпомагаме не само с технологиите и опита, който имаме от международни проекти, но и да сме организация, която иновира в проблеми, превърнали се в част от живота на всеки от нас – уличния трафик, замърсяването на околната среда и развитието на различните индустрии”, коментира Александър Раков, генерален директор на IBM за България. Това стана по време на официалното представяне на платформата “A Smarter Planet”, по време на което представители на медиите се опитаха да дадат отговор на въпросите: Можем ли да направим града ни по-хубав за живеене? Имаме ли проблеми с енергията, която консумираме и с водата, която употребяваме, по отношение на загубите при техния пренос до нас? Може ли системата на здравеопазване да не е единствено и само маркетингов инструмент на всяко следващо правителство? Постигната ли е сигурността на града – зад монтираните камери стоят ли подходящите аналитични технологии?
“Искаме да започнем разговор с държавата, да ангажираме обществеността и локалните администрации на по-големите български градове с идеята за прилагане на “умни” технологии при решаване на предизвикателствата”, коментира Раков и добави, че проблемът не е в това какви ИТ ще се използват, нито пък е финансов, а е по-скоро политически и свързан с лидерство. За това целта на “A Smarter Planet” е да събере и ангажира всички среди на обществото и да стигне до политики, свързани с промени в законодателството, градоустройствените планове и финансовите въпроси. Раков съобщи още, че компанията вече е водила реални разговори с общинските ръководства и правителството във връзка с нуждата от управленска воля за внедряване на “умни” системи и декларира готовност за решаване на проблемите по финансирането и използване на средствата по структурните програми на Европейския съюз.
В глобален мащаб IBM идентифицира 21 области, за които разполага с такива решения.
Smart захранване за Smart планета
През по-голямата част от миналия век родните електропреносни мрежи бяха символ на прогреса. Но те съществуваха във време на евтина енергия, въздействието им върху околната среда не бе приоритет, а потребителите дори не бяха част от уравнението. Те са предназначени да предават захранване само в една посока, а не да управляват динамична глобална мрежа от енергийно търсене и предлагане.
Като резултат от недостатъците на тази система създаването и разпространението на електроенергия сега е невероятно разточително – без интелигентност, която да балансира натоварванията или да наблюдава енергийните потоци, всяка година се губи електричество, което би било достатъчно да захрани Индия, Германия и Канада за цяла година.
Smart Grid проектите на IBM помагат на потребителите да спестяват до 10% от техните сметки и намаляват пиковото потребление с 15%. Учените и браншовите експерти на компанията работят върху решения за умна енергия по целия свят. Те работят с комунални компании глобално, за да ускорят възприемането на умни мрежи, които да им помогнат да станат по-надеждни и да дадат на потребителите по-добра информация за употребата им на електричество.
В момента разговорите, които води IBM с родните електроразпределителни дружества са насочени към това, че със сравнително малка и разсрочена инвестиция може да се постигне голям ефект по отношение удовлетвореността на крайните потребители – колцентрове, CRM, коректен билинг и т.н.
Интелигентно управление на трафика
Столицата на Швеция Стокхолм е приблизително със същите размери и респективно със същите проблеми като София. Трафикът е световна “епидемия”, но местната управа е твърдо решена, след проведен референдум сред жителите, да промени нещата и подобри качеството на въздуха. Тя налага по-висока такса за шофиране в центъра на Стокхолм и я нарича такса задръстване. Спецификата при внедряването на подобни системи е, че не могат да бъдат регулирани и коригирани постоянно – те трябва да работят безпроблемно още от първия ден на пускането им. Използвана е мрежа от камери, която фотографира регистрационните номера на колите и изпраща снимките в централна система, грижеща се за това точният човек да бъде таксуван с определената сума от кредитната му карта. Управата на града се обръща към научноизследователския център на IBM, който им осигурява нужния софтуер за реализиране на проекта – с нейна помощ над 99% от номерата по улиците на Стокхолм са точно идентифицирани. Системата е намалила с 20% трафика и с 12% вредните газове посредством динамичното управление на часови зони с различни цени и управление на потока от коли още преди да е навлязъл в града.
Здравеопазване, финансов риск, телекомуникации и храни
IBM е внедрила интелигентни здравни карти в системата за здравеопазване на Холандия. С тях всеки пациент може да посети частна клиника или аптека през почивните дни, да получи консултация, рецепта или лекарство от всяка една точка на държавата и цялата информация за това да постъпи в базата данни на личния му лекар - по този начин той може да следи здравословното състояне на пациента си по всяко време (за разлика от реалностите в България, показващи, че много често личните лекари не подозират за съществуването на пациентите си). Нашата здравноосигурителна система реално не представлява „система”. Тя не успява да свърже диагнози, предоставяне на лекарства, медицински лица, застрахователи и пациенти, и така разходите излизат извън контрол, което вреди както на физическите лица, така и на институциите. “В момента най-големият технически университет на Европа в Цюрих реализира проект за пресмятане на остеопороза в Националния супрекомпютърен център и суперкомпютъра на IBM Blue Gene/P”, напомни Раков.
Видяхме каква е ситуацията на нашите финансови пазари – една система, в която институциите могат да разпространяват риск, но не и да го проследяват. При финансовата криза проблемите за всяка държава са различни, но те са свързани преди всичко с оценката на риска от големите банки. Още от 2007 г. насам се търсят нетрадиционни средства, свързани с употребата на информационни технологии, за справяне с тях. Това, което се случи по света и в частност в България, показва, че системите не са устойчиви, че решенията не трябва да бъдат универсални и че за всеки проблем трябва да се търси индивидуален подход. “След финансовата криза всички говорят за нови системи за оценка на риска и кредитния рейтинг. Моделирането на финансовия риск посредством ИТ касае не само всяка търговска банка, но и националната и Министерството на финансите с всички променливи, които стоят около държавният бюджет”, коментира генералният директор на IBM за България.
Синият гигант разполага с „умни” хранителни системи, използващи технологията RFID (радиочестотна идентификация), за да проследят птичето и друго месо от фермата през веригата за доставка до хладилните камери на магазините.
Що се отнася до телекомуникациите, дори в български мащаби количеството натрупана информация в този сектор расте главоломно и отново всички търсят нетрадиционни начини за запазването на тези данни, архивирането им, бъдещата употреба и тяхната сигурност.
