Електронното управление продължава безответно да поглъща пари

Категория: ИТ политика , e-правителство
Ваню Кръстев
вторник, 2 Март 2010 15:03ч

Желанието на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да отчита успехи окло изграждането на електронното управление в страната не съответства на начина, по който общините в момента усвояват средствата по опаративна програма „Административен капацитет” (ОПАК) за изграждане на административни информационни системи. 48 са обявните обществени поръчки по проекти на ОПАК от юли 2009 г. досега, за общата сума 29 млн. лева. В повечето от тях са констатирани нарушения по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Подобна епидемия от нередности накара браншовите организации от ИТ сектора да подадат сигнал към управляващото правителство да прекрати практиките, свързани с неефективното, непрозрачното и корупционното изразходване на средства от европейските програми за проекти, свързани с информационните технологии.


Корупция под индиго


Поводът за сигнала е, че по-голяма част от проектите за ИТ системи за интегрирано административно обслужване на общините са написани еднотипно (почти под индиго) и в тях са включени едни и същи квалификационни изисквания към кандидатите и техническото задание. Тези изисквания са ориентирани единствено към няколко фирми и предварително определят печелившите.


Освен това в заданията на общините се поставят изисквания за доставка или надграждане на софтуерни продукти с изричното условие потенциалният изпълнител да извърши надстройка на точно цитиран програмен продукт, което според ЗОП е нарушение.


Съгласно Закона за електронно управление (ЗЕУ) всички задания за разработка на системи, свързани с електронното управление и административното обслужване на общините, трябва да бъдат сертифицирани от акредитирани фирми. Констатацията на браншовите организации е, че масово обявените процедури за обществени поръчки за внедряване на такива системи по ОПАК не са сертифицирани от нито една акредитирана за целта институция и въпреки това се допускат за обявяване на обществена поръчка и избор на изпълнител.


Продължава и практиката да се слага необосновано висока цена за тръжната документация (която според ЗОП не трябва да надхвърля разходите за нейното копиране), както и на случаите на преки договаряния между общините, като бенефициенти на средства по ОПАК и избрани от тях фирми-изпълнители, което е откровена форма на корупция.


С оглед на всичко това ИТ браншът изисква прекратяване на обявените процедури и спиране на обявяването на нови по ОПАК, както и детайлно преразглеждане на проектите, в които са установени нарушения и бързи промени в ЗОП. Още повече, че от МТИТС обещаха одит на всичко, което е извършено или не е извършено по електронното правителство, за да може по-нататъшната работа по него да стъпи на здрава основа и е интерсно защо продължават да се обявяват обществени поръчки.


Ядрото на проблемите е в заданията


Въпреки че към ЗОП са насочени страшно много критики, защото в момента той пропуска всевъзможни нередности, всъщност законът е само върхът на айсберга, коментира председателят на БАСКОМ Георги Брашнаров. Нещата според него са сбъркани по-надълбоко и това е липсата на системен подход, който изисква при усвояване на парите по оперативните програми да бъдат въведени обективни критерии за измеримост на проектите и сходство на интересите на съответната община с националните интерси за изграждането на електронно управление.


Понастоящем липсва предварителен контрол и обосновка от страна на ОПАК на тематиката на одобрените проекти и поради това те са обтекаеми и никой не може да обясни крайния смисъл от тяхното изпълнение и внедряването на конкретната ИТ система. Последващ контрол за ефективността на вече внедрените решения и усвоените пари не се упражнява изобщо, което позволява на общините и изпълнителите на проектите да усвояват пари, без да се интересуват от крайния резултат и ефективността на тези проекти.


В момента макар и малкото пари, които успяваме да осигурим по европейските фондове, се харчат по един безобразен начин, въпреки че страната ни няма собствен ресурс нито за устойчивото си развитие, нито за развитие на високите технологии и това се заявява от политиците непрекъснато, коментира председателят на ИКТ Клъстер Петър Статев. Според него ядрото, което създава настоящите проблеми с усвояването на парите по ОПАК, е написването на заданието на обществените поръчки. В момента заданията към проектите на общините се пишат от абсолютно анонимни консултанти и не се контролират от никого, освен от самия бенефициент т.е. общината. Това показва, че на ниво система от взаимодействия е допуснат страхотен пропуск, защото от ОПАК считат, че кандидатстващите общини са добронамерени. Ако се предположи, че наистина са добронамерен,и излиза въпросът в колко от тях има експерти, които да разбират от тематиката на електронното управление?


Още по-интересен е момента с общините - те не са задължени да рапортуват на министерствата, където повече или по-малко има някакви качествени експерти, каквито общините нямат. Заданията им не са професионално направени, по закон също трябва да бъдат сертифицирани за оперативна съвместимост, но не всички го правят, а и няма орган, който да следи за това и отново се разчита на тяхната добронамереност (или професионализъм?).


Брак без плодове


Браншовите организации искат да им бъде разрешено да се намесват в написването на смислени задания - прозрачно, със знанията си и конкретни имена на професионалисти. Желанието им е по никакъв начин да не се месят във вземането на решения по обществените търгове, което е в правомощията на администрацията, а заданията да бъдат професионално направени и парите по ОПАК да бъдат смислено похарчени.


За съжаление събитията протичат в точно обратна посока. От една страна, бизнесът не е допуснат официално да застане зад написването на заданията с експертизата си, поради опасения от конфликт на интереси, от друга, в общините няма такава експертиза. Освен това Стратегията за електронно управление, която ще следва наскоро публикуваната Концепция за електронно управление, ще бъде създадена от тесен екип държавни експерти, след което ИТ браншът ще бъде поканен да си каже мнението, но вероятно ще е късно, защото тя така или иначе вече ще бъде написана.


Подобни действия от страна на управляващото правителство не са в тон с подписания между ГЕРБ и браншовите организации меморандум за разбирателство и общи намерения в областта на ИКТ. В него те се споразумяха заедно да работят за ускореното развитие на ИКТ в страната и да си сътрудничат в развитието на българската ИКТ индустрия. Изглежда плодове от този брак няма да има.


Бързите победи


Желанието на МТИТС да отчита успехи около изграждането на електронното правителство може да докара лоши последствия, свързани със загуба на доверието на хората. Когато наскоро министерството пусна тестово първите 14 електронни услуги в портала на електронното правителство, явно целеше да покаже, че буквално едно по едно нещата започват да работят. Но това отново е само върхът на айсберга - под него стои фактът, че самите информационни системи в различните администрации не са сертифицирани, нямат оперативна съвместимост и с това не са в крак с буквите на нормативната уредба, регламентираща изграждането на електронното управление.


Демонстрацията, на която министър Цветков осъществи услугата издаване на удостоверение за постоянен адрес, е напарвена в район Триадица. Регистрацията на услугата не е влязла в системата на общината за документооборот, а плащането за нея не е влязло в касата на общината. Така че това си остава демонстрация и тъй като Единната среда за обмен на електронни документи (ЕСОЕД) не е пусната в действие, услугата е изпълнена с неин заместител, който позволява да сработи като такава, но тя реално не се изпълнява по начина, по който трябва да бъде.


Контролът на държавата в това отношение е заложен в ЗЕУ, който предполага стройна система от сертифициращи органи, така че независимо кой е доставчикът на решенията в различните министерства или общини, те да работят безпроблемно в една система, т.е. да са оперативно съвместими. Проблемът е, че органът, който трябваше да провежда контрола (бившата ДАИТС), нямаше достатъчно власт, за да наложи политиката си на всички държавни администрации и общини. Поради това минстерства и агенции се превръщат във васални княжества и всяко си прави независима информационна система. НАП, Агенция „Митници”, Министерство на финансите, Министерство на образованието и науката, НОИ, Агенция по вписванията и др. по своя инициатива са разработили електронни услуги, но всъщност системите им още не са сертифицирани за оперативна съвместимост.


Понастоящем няма нито една сертифицирина система и една от причините е, че сега се работи върху регистъра за информационните обекти и услугите, които да се поддържат от една административна система. В момента текат първите описания на услуги и информационни обекти и това се контролира от Съвета по вписванията към МТИТС. Още една от причините системите да не могат да се сертифицират е, че има изискване те да бъдат съвместими с ЕСОЕД, за която няма информация дали функционира. Те трябва да станат съвместими и с Единната среда за електронни плащания (ЕСЕП), но в повечето общини от счетоводния софтуер, който трябва да комуникира с нея, не може нито да излиза, нито да влиза информация, защото е остарял.


Сега действащите информационни системи в много от държавните администрации са направени много преди да бъде приета наредбата за оперативна съвместимост и те тепърва ще се сертифицират, като най-логичният път е да се тръгне от общините, за да се натрупа опит и след това да се сертифицират големите системи като тази на НАП.


Етикети: ОПАК , електронно управление , МТИТС , ЗЕУ , е-община

Четете още:



Последни новини
Джони Деп се завръща на голям екран в емблематичната си ...
 
AOC представя най-бързият геймърски монитор с NVIDIA G-SYNC до момента. ...
 
Още един смартфон от богатото портфолио на Huawei вече е ...
 
Приложенията Word, Excel и Outlook вече могат да бъдат интегрирани ...



Най-четени