Базовите станции на мобилните оператори са безопасни
Александър Главчев
Thursday, 2 July 2009 10:12ч
Част от уредите, с които от лабораторията „Физични фактори” провеждат измервания
Чисто научната част за това какво представлява радиопредаването бе поверена на доц. Емил Алтимирски от Техническия университет в София. Според него около всяка една антена се оформят близка и далечна зона. В първата зона (т.нар. реактивна) наистина има силна електромагнитната енергия, но тя е само няколко дължини на вълната (до 10 метра). От нея се излъчва съвсем малка част, тъй като по време на втория полупериод на вълната енергията се „връща” обратно в антената. Ако се говори за базова станция или за мобилен телефон, съвсем нормално е да има излъчване в близката зона, но то бива екранирано от материали като например бетона. На разстояние излъчването в реактивната зона бързо затихва и на 10-15 метра практически свършва.
Затова едва във втората зона, далечната, вече може да се говори за влиянието, което електромагнитното излъчване може да окаже върху здравето на човек. Вредата, която електромагнитните лъчения могат да причинят, се дължат на йонизацията и специфичния топлинен ефект. Според Алтимирски за нуждите на мобилните комуникации се използват нейонизиращи лъчения, а топлинният ефект е толкова малък, че е неизмерим и на практика се пренебрегва. Това е така дори когато сме доближили апарата до ухото си - топлинният ефект, който се наблюдава при въздействие на вълните върху материята, е незначителен. Друг важен момент е проникването на вълните от различния честотен спектър в живия организъм. За честоти над 3000 MHz (над обхвата на мобилни връзки) проникването е съвсем слабо, от порядъка на 1-3 сантиметра. За по ниските честоти, приближавайки се до тези на GSM и телевизионните обхвати, проникването нараства и може да достигне до 10 см.
Според Цветелина Шаламанова от НЦООЗ има много параметри, които определят дали една антена от базовите станции на мобилните оператори при излъчването си вреди на човешкото здраве. „Това, че човек я вижда, не означава, че е облъчван. Важни са още ориентацията, височината на монтажа, мощността и т.н.”, споделя тя, заключвайки, че всеки случай е конкретен и трябва да се обсъжда индивидуално. Шаламанова определи повечето публикации из медиите, касаещи вредното влияние на предавателите, като безпочвени. Дори по нейни думи българската държава има доста по-строги изисквания относно силата на излъчването. Докато в повечето страни от Европейския съюз се определят допустими нива от 4,5 до 10 W/m2, то у нас специална наредба на Министерството на здравеопазването постановява максимум 0,1 W/m2 за целия честотен диапазон (от 900 до 2000 MHz). Когато се изгражда нова базова станция и се изчислява хигиенно-защитната зона, мобилният оператор предоставя документация, включваща информация за предавателите, след което тя се съгласува с общината. Министерството дава разрешение на базата на проведено проучване на лаборатория „Физични фактори” към НЦООЗ. В случай, когато бъде построена сграда в близост до вече съществуващ предавател, т.е. съответната община (позволила монтирането му) е разрешила строеж, то доставчикът на мобилна услуга се принуждава евентуално да реконфигурира базовата станция, така че тя да влезе в хигиенните норми. По думите на Шаламанова досега НЦООЗ е проверила около 80% от предавателите в страната, без да констатира нарушения.
Според присъстващите представители на трите мобилни оператора самите телекоми са заинтересовани да не допускат излишно излъчване от предавателите си, тъй като това би смутило работата на останалите клетки. „Поради тази причина ние се стремим да работим с максимално ниски мощности”, каза Радослав Златков, технически директор в БТК.
Всъщност проблемът около това дали базовите станции на мобилните оператори и клетъчните телефони са вредни за здравето се подхранва от почти пълната липса на информация. Няма независими лаборатории, които да провеждат измервания и гражданите да имат възможност да проверят какво е нивото на полето в жилищата им. Споменатата лаборатория „Физични фактори”, състояща се от едва десетина служители, просто няма потенциала да бъде навсякъде.
На конференцията стана ясно още, че в световен мащаб до момента няма информация за вредно влияние на базова станция върху човешко тяло. Като превантивна мярка в някои страни на Запад доскоро предавателите са били изграждани в подпокривните пространства на сгради, за да не се виждат и да не привличат внимание и излишни въпроси. У нас техниката стърчи и виси навсякъде и вероятно това, според Шаламанова, е сред причините за повишения интерес. Редно е обаче да обърнем внимание на нюанса, че никой никъде не подхожда с абсолютна сигурност и не изказва крайни твърдения дали има все пак някакво влияние. Винаги изреченията са в една малко уклончива форма от рода на „Няма доказано въздействие…” При всички положения предавателите на мобилните оператори не са единствените, излъчващи електромагнитни вълни – дори спокойно може да се каже, че днес живеем в море от такива.
